Книга „Нови Хора“

25.00 лв.

Категория:

Описание

Романът „Нови хора“ е написан точно в момента на духовния прелом на Любомир Лулчев – през 1916 година, макар че е издаден едва през 1937 година. Авторът написва в края на творбата кратък послеслов:
„Книгата е роман, а не история – това казвам за ония читатели, които биха искали да познаят в героите определени личности.
При това трябва да попълня фактическата страна с една подробност – романът е написан през 1916 година, когато, като тежко ранен офицер, изживявах дни, които можеше да бъдат последни.
Кой е Любомир Лулчев?
Роден е на 18 октомври 1886 г. в с. Кнежа. Завършва мъжката гимназия в Русе. След това учи 2 години медицина в Букурещ. По-късно завършва Военното училище в София. От 1908 г. е подпоручик в българската армия. Служи в 36-и пехотен козлодуйски полк и 16-и пехотен ловчански полк, като ротен командир в инженерната работилница и към Железопътната бригада. След спечелен конкурс на военното министерство заминава за Великобритания, където завършва авиация. Участва в Балканските и Първата световна войни, като през 1915 г. е тежко ранен и изпада в кома. След войната е подполковник и началник на техническа служба в инженерна работилница. През 1919 г. е уволнен от служба. Става привърженик на учението на Петър Дънов. Издава няколко книги, сред които са Ясновидството и ясновидските предсказания на Лулчев, Обществен морал и Дънов и други. Издава вестниците и списания Алфа, Ратник на свободата и Живот. По-късно става съветник на цар Борис III. След 9 септември 1944 г. е арестуван. Осъден е на смърт от т.нар. Народен съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.
Автор на над 15 книги и някои не са преиздавани последните 50 год.
Книгата „Нови хора„ е една от тях. Роман, неиздаван след 1937 г., но написан през 1916 г. Това е период, в който авторът не е познавал Учителя и духовните възгледи на Бялото братство.
Издаването на „Нови хора“ е изваждане от забравата на една талантлива творба, която ще заеме своето заслужено място в българския литературен живот. Тя веднага ще привлече читателя с майсторски овладяното повествование, с умело изградените диалози, със задълбочения си психологизъм и с ярката картина на българската действителност от началото на XX век.
Новата българска литература дължи едно закъсняло признание на писателя Любомир Лулчев.